Сашко от Перник говори сам след присадeни стволови клетки
Седем месеца откакто изчезна и бе открит в планинската околност Голо бърдо край Перник, Сашко се е подложил на терапия за трансплантиране на стволови кафези. 13-годишното момче с аутизъм, което се изгуби на 11 ноември 2022 година по време на разходка с баща си, е минало през три процедури по вливания, които са извършени през 2023 година в клиника в Нови Сад, Сърбия. Първата е била през юни, втората през юли и третата и последна на 26 – 27 август. Между тях са правени къси паузи.
„ Процедурата е следната – изтеглят се стволови кафези от костния мозък на таза, концентрират се и се пречистват, след което се вкарват назад в гръбначния дирек – изясни бащата на Сашко пред „ 24 часа – 168 истории “. – Терапиите са с цялостна анестезия. Техниката е новаторска и се прави със лични стволови кафези, а не с донорски. Основните резултати се разделят на три категории – във връзка с имунната система, във връзка с нервната система, т.е. обвързвано е с подобряването на избрани слаборазвити елементи на мозъка, а третата се отнася до стомашно-чревната система, защото при децата с аутизъм тя не действа добре. Трансплантацията беше направена под управлението на професор Душан Марич, който е световнопризнат експерт в регенеративната медицина. Не изключвам със Сашко да пробваме и трансплантиране на донорски стволови кафези, само че би трябвало да мине известно време, тъй като се прави отмора. Може би някъде към година, даже и повече. Налага се да има паузи, защото при всяка последваща терапия вливането е с повече и по-концентрирани кафези. Тези ги правихме в границите на 120 дни, а процедурата беше без странични резултати, тъй като е напълно „ автоложна “ (пациентът получава назад личните си стволови кафези – бел. ред.). “
За дребния терапиите са били безболезнени. Той не е прекарвал доста време в клиниката в Нови Сад – влизал рано заран и до вечерта го изписвали. Не са го държали под лекарско наблюдаване дни наред, както се постанова при други комплицирани интервенции.
Александър и синът му даже имали време да посетят белите пясъци на река Дунав. Ходили и на плаж.
„ Той се радваше, тъй като гледката беше непозната за него, само че и доста красива – споделя татко му. – Разхождахме се, вечеряхме, прекарахме време там и ни беше прелестно. “
Александър си спомня, че на последната процедура, която била през август, лекарите обяснили, че резултатът върху детето ще се забележи през декември, т.е. четири месеца по-късно.
„ Специалистите бяха изцяло прави – отбелязва той. – Наистина някъде към Коледа имаше напредък Сашко стана по-осъзнат в разбиранията си. Започна да се облича и съблича самичък. Приготвя си екипа за плуване. Дори си топли супата за вечеря, когато му кажа да го направи. Изпълнява задания, за които съм го помолил. Просто в този момент схваща повече. Например той обожава да плува и към този момент показва неспокойствие, когато желае да отиде на подготовка. Другият прогрес е, че преди трябваше да му кажа една дума, с цел да ми я повтори. Сега не се постанова да му посоча сламката в чашата със сок и да го попитам: „ Какво е това? “, след което да отговоря: „ сламка “. Вече единствено му задавам въпрос: „ Къде живеем? “ и ми дава отговор: „ Перник “. Между другото, той порасна доста и на височина. Възмъжaл е, не е детето, което беше преди години. “
Бащата твърди, че през днешния ден Сашко се усеща доста по-добре.
„ Все още вършим от нашите разходки в гората, само че в този момент вземам другар с мен или се организираме по-големи компании – споделя той. – Когато нямаме тази опция, излизаме единствено двамата. Прави ми усещане, че след изгубването си Сашо стартира да съблюдава по-близка отдалеченост и да внимава повече. Не е като преди, т.е. не се отдалечава от мен. Иска да е за ръка или близо, с цел да ме усеща, че съм до него. Вече не бяга безсмислено. Сякаш се опасява повече. Най-вероятно след трансплантацията на стволовите кафези е почнал да изпитва по-осезателно това възприятие. Виждам, че се плаши, в случай че аз се отдалеча. Вече не е нужно да му споделям: „ Ела тук “, тъй като не бяга толкоз. Ако го направи, незабавно се обръща, с цел да види къде съм. “
Александър споделя, че всекидневието на фамилията не се е трансформирало след станалото със Сашко в Голо бърдо.
„ Сутрин го взема рейс в 7,30 ч. за учебно заведение – разказва той денят им. – Там е с учители, психолози и други деца. Прибира се в 16,00 ч. Понеже през тези часове не се разхожда, аз виждам да го вършим дружно по-късно. Често следобед тръгваме към Кралев дол, където има хубави пътеки, а над селото се откриват неповторими гледки. Сашо може да извърви километри измежду природата. Понякога отделя внимание на всяко дръвче, храстче и цвете. Чувства се добре, когато вършим преходи. Това му е нужно, тъй като е хиперактивен. Той обожава да върви и на плуване. Водя го два пъти в седмицата. Сега мисля да го запиша на таекуондо. Зимата караше шейна на Мальовица и Осогово. Спускаше се самичък без непозната помощ. “
Александър поддържа дребния и в рисуването на картини.
Една от картините на Сашко. „ Вкъщи идваха художници по моя покана, с цел да прегледат и изучат скиците му – изяснява бащата. – Беше ми любопитна символиката в тях и защото не запознат съм изкуство, взех решение да викна експерти за мнение. Те ми споделиха, че творбите, които основава, са в нереалния жанр и в тях има заплитане на разнообразни облици, измежду които водни духове, ангели, риби, сърни, делфини. Сашо прелива цветовете съвършено. Художниците даже дефинираха придвижването, в което той основава картините си – експресионизъм и експанзионизъм (експанзия – уголемение, разпространяване на нещо (обикновено тип активност или явление) отвън първичните му лимити – бел. ред.). Според експресионизма създателят е свободомислещ и не обича да му се споделя какво тъкмо да прави. Виждам това в сина ми. Като дребен също демонстрираше темперамент. По душа е бунтовник. “
Таткото споделя, че много хора са си купили от творбите на Сашко. Множество му звънели и писали във фейсбук, с цел да желаят скиците на дребния. Интересът бил голям.
„ Дадохме една и на „ Ротари “ клуба в Благоевград, тъй като те организираха благотворителна вечер за деца с проблеми – спомня си той. – На наддаване картината стигна 1500 лева Така и ние помогнахме на малчуганите в потребност. Сашо в никакъв случай не е имал проблем с това да се разделя със скиците си. До момента не се е налагало да го увещавам, че би трябвало да взема някоя от тях, или пък да го неистина, че след това ще му я върна. Дори му изяснявам къде отива тя, в чии ръце ще попадне и с какви цели. “
Според художници Сашко прелива цветовете доста добре. Александър добавя, че преди дребният да седне да рисува, той персонално му подготвял и подреждал платната и акрилните бои.
„ Купил съм му висок клас, с които разполагат и професионалните художници, тъй като знам, че рисуването е едно от нещата, към които той изпитва същинска пристрастеност, тъй че съм направил всевъзможни улеснения, с цел да се усеща добре – споделя таткото. – Сашо рисува доста бързо, тъй като е хиперактивен. Една картина му лишава половин час, само че през това време е извънредно концентриран. Не се разсейва, не става и не обикаля. Просто сяда на стола, аз не го занимавам с нищо, с цел да не му преча. Когато завърши, самичък идва при мен, с цел да ми каже, че е подготвен. Аз не съм от родителите, които карат принудително децата си да вършат нещо, в случай че видят, че те имат гений. Даже в противен случай – в никакъв случай не съм му казвал нищо, той просто обожава да твори. “
Бащата дефинира детето си като „ свръхчовек “.
„ Решава по-бързо от мен мислено „ 325+457″ и признавам, че е с по-големи качества от моите, тъй като го виждам с очите си – споделя Александър. – Не е загадка, че децата от аутистичния набор имат изключителни заложби в най-различни сфери. Най-честите изявени умения при тях да вземем за пример са математическите пресмятания, артистичните и музикалните гении, както и положителната памет. Чел съм за случаи на малчугани с аутизъм, които могат да изсвирят пиано концерт единствено откакто са го чули един път, или пък чудесно запаметяват в главата си комплицирани и заплетени карти с голям брой направления по тях. “
Сашко дружно с татко си Александър. Александър споделя, че „ нечовешките качества “ на сина му се показват и в оцеляването му в гората след 8 дни.
„ Тогава медицински специалисти, психолози и други експерти ми обясниха, че елементарен човек не би оживял заради ред аргументи – спомня си той. – Когато го открихме, бъбреците му не работеха. Може би тъй като е пиел доста малко вода или съвсем никаква. Крачетата му също бяха доста зле – задачите в гъбички от влагата в маратонките, които не беше събувал повече от седмица. И до през днешния ден се борим да ги излекуваме. Никой не би могъл да понесе тези неща. До момента нямам цялостната картина на всичко, което е претърпял, до момента в който го търсехме. Не е ял, обезводнил се е, студувал е. Подобни ограничения могат да те съборят освен здравословно, само че и душевен. “
Междувременно Сашко и баща му се включиха в издирването на изчезналата Ивана от Дупница.
„ Аз се апелирам тя да е жива – споделя Александър. – Надявам се да се прибере у дома или да бъде открита. Вариантите са два – или не желае да бъде открита, или е отвлечена, тъй като има доста съмнителни неща, измежду които е и откритото яке. Не не помня и обстоятелството, че е имала психични проблеми. Ако не е работено върху тях и експерти не са обърнали внимание, те сигурно може да са дали отражение на събитията през днешния ден. Кураж на родителите от мен! “
